- Методическо помагало https://project-stars.com/
- Астрономически календар 2025.pdf
- Гид на любителя астроном (автор: Пенчо Маркишки) ebook.pdf
Астро-циркуляр на САБ
- №1 юли-септември 2025
- №2 октомври-декември 2025 (предстои)
Летни метеорни потоци – 2025
В лятното нощно небе вече могат да се забележат много метеори. С наближаването на новолунието на 24 юли започва най-удобният период през това лято, в който любителите на звездното небе ще могат да наблюдават висока метеорна активност. За целта е нужно само наблюдателите да бъдат далеч от светлините на градовете в ясна нощ. За предпочитане са часовете във втората половина на нощите, когато радиантите на активните сега няколко метеорни потока се издигат по-високо в небето, което ни позволява да видим повече на брой метеори.
Условията за наблюдение ще се подобряват към края на юли и началото на август, когато Луната ще бъде във фази около първа четвърт и ще залязва около полунощ. След нейния залез небето ще бъде тъмно и ще имаме най-добра възможност за визуални и фотографски наблюдения на метеорните потоци Южни делта-Аквариди, Алфа-Каприкорниди и популярните Персеиди. Максимумите на първите два потока настъпват по едно и също време и тази година ще бъдат на 31 юли преди обяд. Поради това най-близкото до тях подходящо време за наблюдения ще бъде втората половина на нощта на 30 срещу 31 юли. През същата нощ Луната ще залезе в 23:21 ч. за района на София, а наблюдения ще могат да се провеждат до около 05 ч. През няколкото нощи преди и след тази дата условията за наблюдения няма да се различават съществено.
Метеорите от потока Южни делта-Аквариди са средно бързи, около 25 на брой за час по време на максимума. Родителското тяло на този поток не е установено със сигурност, но се предполага, че е кометата 96P/Machholz. Алфа-Каприкорниди е по-слаб поток – с около 5 бавни жълтеникави метеора за час по време на максимума. Много често обаче те са с висока яркост и оставят тлеещи следи след себе си. Този поток се поражда от космически частици, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková.
Метеорният поток Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август всяка година. Неговият максимум за 2025 г. ще бъде в нощта на 12 срещу 13 август, но за съжаление – при Луна с 85% осветен диск. Луната ще създава светъл фон на нощното небе и с това ще затруднява много наблюденията. Затова като алтернативен вариант ви препоръчваме нощите в края на юли и началото на август, тъй като тогава изброените потоци, както и още няколко по-саби, ще бъдат причина за висока обща метеорна активност.
Автор: Пенчо Маркишки
Археоастрономия: Мегалити и древни светилища в България
По нашите земи съществуват множество древни археологически обекти от религиозно-култов характер – светилища и гробници, като въз основа на ориентацията на някои от тях спрямо посоките на света може да се допусне, че същите са служили и като астрономически обсерватории. Най-вероятното им предназначение е определянето на моментите, в които Слънцето се намира в ключово важни точки от своя годишен път по небето – слънцестоенията и равноденствията. Чрез такива наблюдения би могла да бъде поддържана календарна система, макар несъвършена, която би имала практическо значение в земеделието и в другите ежегодно повтарящи се човешки дейности.
Скалният комплекс „Мегалитът“
Това е древно светилище с тъй наречената „Слънчева врата“ – над с. Бузовград, общ. Казанлък. Най-забележителният елемент от него се намира в западната част на комплекса и представлява естествена пролука в скалата, която е била обработена от човешка ръка и затворена отгоре с два масивни, взаимно уравновесяващи се каменни блока. Заедно те образуват отвор, наричан често „Вратата на Богинята Майка“. През тази апертура се разкрива изглед в посока северозапад – към мястото на хоризонта, където се наблюдават залезите на Слънцето в дните около датата на лятното слънцестоене.
Западната част на скалния комплекс със „Слънчевата врата“
Апертурата с двата взаимно балансиращи се каменни блока, затварящи я отгоре
Поглед през „Вратата на Богинята Mайка“
Скалният комплекс „Мегалита“ нощем
Нощна снимка на „Слънчевата врата“ с наложена върху нея полупрозрачна звездна карта, съвпадаща със звездите от снимката. Картата е генерирана за момента, в който е бил заснет кадъра, предвид местоположението на наблюдателя. Чрез измервания по картата може да се определи много точно ориентацията (азимутът) на съоръжението, както и ъгловите височини на различни детайли от него.
Посока на погледа, определена от V-образно изсечен визир в северната част на каменния „трон“ (добре осветен тук в предния план) и главният визир на съоръжението – „Вратата на Богинята Майка“. В тази посока се вижда точка от небето, намираща се на височина 4° над математическия хоризонт и на геодезически азимут 299.5° (северозапад)
Виж предишната снимка, заснето с по-дългофокусен обектив
Пещерата “Утроба“
Пещерата „Утроба“ над хотел Боровица, разположен на брега на язовир Кърджали е древно пещерно светилище с доста широк диапазон на датировката – от каменно-медната епоха до бронзовата епоха. Пещерата е почти меридианно ориентирана (север-юг), което позволява Слънцето да огрява най-добре нейната вътрешност в деня на зимното слънцестоене около обяд. Предполага се, че за древните обитатели на района това е символизирало оплождането на Богинята Майка от Бога Слънце.
Пещерата Утроба – вид отвън
Поглед през входа
Поглед към входа (вляво) и към дъното на пещерата, където е оформен малък олтар (вдясно)
Дефташлари (или Дефташи)
Тъй наречените Дефташлари (или Дефташи) недалеч от първата българска столица Плиска представляват масивни необработени каменни блокове с височина до около 1.5 m. докарани от Мадарските скали вероятно през средните векове. Те са били подредени в редове и колони с по еднакъв нечетен брой блокове в тях – например 5 х 5, 7 х 7 или 9 х 9. Така те заемали правоъгълни площи, като редовете и колоните са били ориентирани по посоките на света. Едно от предположенията за тяхното предназначение е, че са символични паметници в чест на загинали войници в далечни битки. Днес голяма част от тях са премахнати или преместени за да не пречат на селскостопанските дейности в района.
Скален феномен „Пробитият камък“
Скалният феномен „Пробитият камък“ и скално-изсеченото светилище в непосредствена близост до него се намират на около 2.5 km северно от село Равна, общ. Провадия, обл. Варна. В светилището правят впечатление два улея, изсечени в два от съставящите го каменни блока. Тези канали са ориентирани в посока изток-запад и може да се предположи, че в миналото са насочвали погледа на наблюдателя в конкретни посоки от хоризонта. Мястото, на което е разположено светилището, е подходящо за провеждане на астрономически наблюдения, поради което съществува вероятност съоръжението да е използвано и като астрономическа обсерватория.
Сурвачка
Едно от съществуващите поверия за произхода на традиционната българска сурвачка е, че тя символизира слънчевата аналема – осмовидна фигура, обрисувана от позициите на Слънцето по небето, в които то застава в един и същи момент от всички дни през годината (например точно в 12:00 ч. всеки ден). Тази фигура е позната на астрономите от древността и тъй като е свързана с годишния небесен път на Слънцето, е напълно логично да присъства по време на традиционните наричания за здраве, плодородие и сполука през новата година.
Светилище „Караджов камък“
Светилището „Караджов камък“ е недалеч от с. Мостово в Западните Родопи. Представлява скален процеп с вклинен в него масивен камък. Изглежда, че това е също светилище тип „слънчева врата“.
Порталът на исполините
Порталът на исполините или Средногорският Караджов камък е открит сравнително скоро – през февруари 2021 г. Представлява 20-метров скален проход с ориентация изток-запад, върху който е поставен скален блок с дължина около 13 m, ширина 3 m и височина 4 m. Предполага се, че тежестта на този блок е около 150 тона.
В местността Баръмова Турла, на около 3 km северно от с. Розовец, общ. Брезово, обл. Пловдив, също има подобно съоръжение, макар с по-скромни размери. При него повърхностите на скалния процеп са изгладени от човешка ръка. Ориентацията на съоръжението е изток-запад, но върху скала, намираща се западно от „слънчевата врата“ е релефно изобразен слънчев диск, който бива огряван от Слънцето при залез.
Момини скали
Култовият комплекс Каменица (наричан още Момини скали или Момини гърди) е разположен в едноименна местност, намираща се северно от село Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив. Най-забележителния елемент от светилището са двата овални каменни блока, подпрени един в друг и уравновесяващи се взаимно.
Мегалитна арка
Мегалитна арка на вр. Скрибина, на 1 km южно от с. Сатовча, общ. Сатовча, обл. Благоевград, Западни Родопи (край река Бистрица). Там и в наше време се практикуват ритуали за изцеление чрез изпровиране на болния през скалния отвор – действие, придружено с допълнителни обредни процедури.
Скална арка при връх Острец, Западни Родопи
Долмен „Плочата“
Долменът „Плочата“ се намира над с. Златосел в Средна гора, община Брезово. Покривната му плоча е с размери 4.1 х 6.1 m, с площ близо 25 m2, а височината на камерата вътре е 2.2 m.
Кромлехи
Кромлехите са особен тип мегалитни съоръжения, при които множество каменни блокове (менхири) със сходни размери са подредени в един или в няколко концентрични кръга. Най-популярното съоръжение от този тип е Стоунхендж във Великобритания. В България са известни няколко кромлеха с по-малки размери. Допуска се, че освен като култови средища, те може да са имали и астрономическо предназначение, което принципно е възможно, макар че не е еднозначно доказано. Спрямо отделните каменни блокове и пространствата между тях могат да бъдат дефинирани множество посоки към различни точки от небето, в които в определени моменти от годината се наблюдават някои небесни светила. От най-голямо значение са били Слънцето и Луната, които неслучайно са въздигани в култ от дълбока древност. Определянето поне с приблизителна точност на календарни репери, като равноденствията и слънцестоенията, несъмнено е било практически важно, както за определянето на времето на религиозните празници, така и на земеделските и всички останали ежегодно повтарящи се дейности. Други цели на наблюденията може да са били проследяване на движенията на Луната и дори определянето на синодичните периоди на ярките планети.
Кромлехът при с. Долни Главанак, общ. Маджарово, обл. Хасково, е с диаметър около 10 m. Изграден е от каменни блокове с височина 1.5 – 1.7 m. Датиран е от периода VIII – VII в. пр. н.е. В близост до него са открити два по-малки каменни кръга с диаметри 5 и 3 m, съставени от по-малки заоблени каменни блокове.
Автор (текст и снимки): Пенчо Маркишки
Забележка: в процес на допълване